لَا أُقْسِمُ بِهَٰذَا الْبَلَدِ (1)

Не! Кълна се в този град [Мека] -

وَأَنْتَ حِلٌّ بِهَٰذَا الْبَلَدِ (2)

на теб [о, Мухаммад] този град ти беше позволен, -

وَوَالِدٍ وَمَا وَلَدَ (3)

и в родителя [Адам], и в неговото потомство!

لَقَدْ خَلَقْنَا الْإِنْسَانَ فِي كَبَدٍ (4)

Ние сътворихме човека в трудности.

أَيَحْسَبُ أَنْ لَنْ يَقْدِرَ عَلَيْهِ أَحَدٌ (5)

Нима смята, че никой не ще го надмогне?

يَقُولُ أَهْلَكْتُ مَالًا لُبَدًا (6)

Казва: “Пропилях огромно богатство.”

أَيَحْسَبُ أَنْ لَمْ يَرَهُ أَحَدٌ (7)

Нима смята, че никой не го е видял?

أَلَمْ نَجْعَلْ لَهُ عَيْنَيْنِ (8)

Не му ли дадохме Ние две очи

وَلِسَانًا وَشَفَتَيْنِ (9)

и език, и устни,

وَهَدَيْنَاهُ النَّجْدَيْنِ (10)

и му посочихме двата пътя,

فَلَا اقْتَحَمَ الْعَقَبَةَ (11)

ала той не пое стръмния път.

وَمَا أَدْرَاكَ مَا الْعَقَبَةُ (12)

Но откъде да знаеш ти какво е стръмният път?

فَكُّ رَقَبَةٍ (13)

Да се освободи роб

أَوْ إِطْعَامٌ فِي يَوْمٍ ذِي مَسْغَبَةٍ (14)

или да се даде храна в ден на глад

يَتِيمًا ذَا مَقْرَبَةٍ (15)

на сирак - роднина

أَوْ مِسْكِينًا ذَا مَتْرَبَةٍ (16)

или на окаян клетник.

ثُمَّ كَانَ مِنَ الَّذِينَ آمَنُوا وَتَوَاصَوْا بِالصَّبْرِ وَتَوَاصَوْا بِالْمَرْحَمَةِ (17)

И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание.

أُولَٰئِكَ أَصْحَابُ الْمَيْمَنَةِ (18)

Тези са хората на десницата.

وَالَّذِينَ كَفَرُوا بِآيَاتِنَا هُمْ أَصْحَابُ الْمَشْأَمَةِ (19)

А които отхвърлят Нашите знамения, те са хората на левицата.

عَلَيْهِمْ نَارٌ مُؤْصَدَةٌ (20)

Ще бъдат затворени в Огъня.