وَالسَّمَاءِ وَالطَّارِقِ (1)

Кълна се в небето и във Вечерницата!

وَمَا أَدْرَاكَ مَا الطَّارِقُ (2)

А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата?

النَّجْمُ الثَّاقِبُ (3)

Звездата с пронизваща светлина.

إِنْ كُلُّ نَفْسٍ لَمَّا عَلَيْهَا حَافِظٌ (4)

Над всяка душа има надзорник.

فَلْيَنْظُرِ الْإِنْسَانُ مِمَّ خُلِقَ (5)

И да погледне човекът от какво бе сътворен!

خُلِقَ مِنْ مَاءٍ دَافِقٍ (6)

Бе сътворен от изтласкваща се вода,

يَخْرُجُ مِنْ بَيْنِ الصُّلْبِ وَالتَّرَائِبِ (7)

която излиза измежду гръбнака и ребрата.

إِنَّهُ عَلَىٰ رَجْعِهِ لَقَادِرٌ (8)

Способен е Той да го върне -

يَوْمَ تُبْلَى السَّرَائِرُ (9)

в Деня, когато ще бъдат изявени тайните

فَمَا لَهُ مِنْ قُوَّةٍ وَلَا نَاصِرٍ (10)

и не ще има той нито сила, нито избавител.

وَالسَّمَاءِ ذَاتِ الرَّجْعِ (11)

Кълна се в небето, от което вали,

وَالْأَرْضِ ذَاتِ الصَّدْعِ (12)

и в земята, която се разпуква,

إِنَّهُ لَقَوْلٌ فَصْلٌ (13)

че това е слово-разграничение.

وَمَا هُوَ بِالْهَزْلِ (14)

А не е шега.

إِنَّهُمْ يَكِيدُونَ كَيْدًا (15)

Те замислят с умисъл.

وَأَكِيدُ كَيْدًا (16)

И Аз замислям с умисъл.

فَمَهِّلِ الْكَافِرِينَ أَمْهِلْهُمْ رُوَيْدًا (17)

И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!